"Мадам Молкин" - облекло за вякакви случеи

Spoiler:

Мантия:
1 бр. - 15 галеона

Панталон:
дълъг - 15 галеона
къс 12 галеона

Пола:
къса - 15 галеона

Риза:
с дълъг ръкав - 10 галеона
с къс ръкав - галеона

Шал:
1 бр. - 5 галеона

Плувер:
с дълъг ръкав - 20 галеона
с къс ръкав - 18 галеона

Шапка:
1 бр. - 15 галеона

Чорапи:
дълги - 4 галеона
къси - 3 галеона

Вратовръзка:
1 бр. - 5 галеона

Обувки:
мъжки - 20 галеона
женски - 20 галеона

Хм,държеше се като малко момиче.А беше на 15,е все пак това е Анна,винаги обича да се лигави,което пък ме радва.
-Да,и виж точно Бет ми каза да те взема в отбора.Тя ми даде идеята.Ще се справиш и ти много добра.Бет каза,че ако трябва ще ти помогне и ще те научи на някои трикове.Тръгнах ме към магазините за мантии.Анна ме държеше за ръката и ме дърпаше.Значи вече беше избрала.Добре,че поне мислеше и за мен.И когато трябваше да се избира нещо тя винаги избираше и за мен.Тя ме познаваше много добре и знаеше какво обичам.
-Хей,Анна харесваш ли си някой?Спомням си,че миналата година беше споменала нещо такова.-побутнах я и се ухилих игриво.Тя леко се намръщи и после се засмя с мен.

-Ами..не! - казах сопнато аз и тропнах с крак.Ако й бях казала за сладура Фред от 7-ми курс щеше да каже на цялото училище.И сега си спомних пролетта преди две години.Дааа, за жалост направих голямата грешка да й кажа и тя реши да каже не само ма Бет а й на приятелите му ии...умрях от срам.А тогава бях доста срамежлива, не бях префект ии, тогава не дори несмеех да си покажа носа в общата стая вечер.
-Въщност...-започнах да увъртам, а тя отново ме погледна отново с нейният поглед.
Намерих мантии укачени най-отгоре на стената.
- Уингардиум Левиоза - казах тихичко аз и мантиите бързичко се узоваха в ръцете ни.Платихме и излязохме.

Ах,пак криеше нещо.Защо го правеше нали и бях сестра,е щом беше решила така значи и аз ще имам тайни от нея.Знаех,че Фред ме харесва.Беше момче от 7 курс и минала година ми призна,че ме харесва.Но още тогава се разбрахме да сме приятели.Той ми каза нещо което до сега пазех в тайна.Тогава ми дойде една идея,която се надявах да успея да направя.
-Знаеш ли,че с Фред сме гаджета?-когато изрекох тези думи Анна се обърна на другата страна,разбрах,че още го харесва.Стана й гадно,а на мен още повече.-Анна,спокойно,пошегувах се исках да разбера дали още го харесваш.-усмихнах се.Приближих се и я прегърнах.
-Знаеш колко много те обичам и не бих те наранила по този начин.-целунах я по челото и отново я прегърнах.Огледах ме и си избрахме и другите ни нужни дрехи за училище.

Арр..винаги беше такава.Отоново я погледнах ядосано и се обърнах заедно с другите дрехи връка и тръгнах към продавачката.
-Здравейте, мадам Молкин. - казах аз и й се усмихнах.Подах всички други дрехи, които ми трябваха.
Не се обърнах към Джени, все пак трябваше да играя ролята на сърдита, или се опитвах, но май не се получаваше.Извърнах леко глава и с периферното си зрения я погледнах.И се силно се надявах да не ме е видяла.

Хах,добре тогава,щом искаше да играе така добре.
-Здравейте.Как сте ?-направих се,че не виждам Джени.Хах опитваше се да се прави на сърдита,но не осъзнаваше,че никога не и се хващах.Обаче аз вече се бях разсърдила.Платих това което трябваше и тръгнах на пред.Като прошепнах на сестра ми когато минавах покрай нея:"И аз мога да бъда сърдита".
Въобще не се обърнах и продължих на пред.